Не съм най- големият фен на криминални романи или разкази, но един нов поглед към жанра привлече вниманието ми. Ще цитирам написаното на обложката на книгата, а вие сами преценете дали си струва прочитането =)

"Патриша Хайсмит ( родена в 1921г.), "легендарната мизантропка", е може би най- странното "дете"  в семейството на авторите на криминална литература в САЩ. Защото нейните романи не се вместват в традиционната представа за криминалния жанр. В клаустрофобичния и ирационален свят на творбите й престъпникът е предварително известен, поради което обичайната мотивация за разследването от само себе си отпада. Но Патриша Хайсмит е встрастен, макар и хладнокръвен, спелеолог на черните бездни в съзнанието на индивида и в буржоазното общество тя търси не извършителя на престъплението, а причините, довели до него- обществени и психологически. В скритата динамика на това издирване писателката рисува една картина на повсеместна грозяща опасност- общността в западния свят, привидно спокойна, безгрижна и нормална, с равнодушето, безпричинната омраза и страничеността си нанася трайни поражения в психиката и съзнанието на обикновени хора, които водят до престъпност. "

Тази рецензия ми напомня за едно друго време, когато вместо "овчар" предпочитаха да използват изрази от сорта на "оператор на биологични единици", т.е. овце. Явно рецензията е писана от някой, който или не харесва въпросната писателка, или просто не е прочел книгата. :о)

ааа изданието е от '88.. аз мисля, че и тогава, и сега критиците обичат напудрени фрази и думи като "спелеолог" ... обещавам никога да не я ползвам в изречение =)

то онова за биологичните единици е горе-долу от същия период. Значи все пак съм познала. :о)